Онова лято беше първото лято без
баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от
месец с дядо. Да не е съвсем сам. Той ми
позволяваше всичко. Ходех на реката всеки ден, а на дискотека – всяка вечер.
Какво ти? Аз бях ключодържател, метач и диджей на дискотеката!
По едно време започна да ме буди
рано сутрин, защото дойде ред за събиране на сеното. Ставахме в пет, плискахме
си очите със студена вода. Аз – по-леко. Той ми се смееше и викаше:
Плискай, плискай, ала не бях като него – и зимно време
до кръста гол на външната чешма?
Потегляхме с манерка вода, малко
сирене и хляб и след половин час бяхме на ливадите под гората, над Студената
река – пълна с водопади и корита, в които да потънеш до шия. До пладне тичахме
на тегели: надолу-нагоре по ливадата с вилите; пластехме, товарехме на
каручката и, пояли на две-на три, потегляхме обратно.
Прониква в
косата
топло сено.
Каруца катурва
баира.
По-бавно,
по-бавно върви!
Усещам дъха на
селото.
Весели бяха дните. Нощите – тихи.
Само един плъх на тавана държеше на тръни моите самостоятелни нощувки в
голямата къща. Дядо спеше в ниската част.
И сутрините бяха кротки. Въпреки нас двамата къщата се
усещаше празна, боята по прозорците изнемощяваше, а тази – по оградата – направо
падаше.
Нямаше жена. Мира не ми даваше, че няма жена.
Един ден се сетих за Том Сойер и
разбрах, че няма кой да ме накара да боядисам оградата, а пък и не заслужавах
никакво наказание. Тогава отидох до дядо, който дялкаше хващалото на една гега,
и му казах:
-
Дядо, да идем до града за блажна боя, колкото за оградата, портата,
и черчеветата?
Той вдигна очи, просветля и рече:
-
Добре, още днес ще ида.
Донесе ми боя и за една седмица къщата грейна.
-
Много е хубаво – казваше дядо. – Да бе жива баба ти да види!
-
Е, има и друга жена сега.
И той кимаше съгласен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар